Наистина ли Волжска България е била смъртен враг на Киевска Русия?
В историческа памет на всеки народ съществуват устойчиви предания за страшни и могъщи врагове, които в предишното непрестанно застрашавали самото му битие. В самосъзнанието на съветския народ и до ден сегашен се описват истории за страшните волжски българи. Източните славяни откровено имат вяра, че българите били безспорни агресори, които преднамерено търсили мотив за омраза с съветските князе. А заниманието „ нахлуване над съветските области “ никой волжски български боец не бил податлив да пропусне даже и против гърне жълтици. Уверявам ви, че това си е чиста проба мистификация. Преценете сами.
Легендата за кралица Сююмбике
Да стартираме от края
Последният боен поход на волжските българи през 1218 година бил ориентиран против градовете Устюг и Унжу, като Устюг бил високомерен благодарение на „ хвалебствие “, а българите в последна сметка по този начин и не съумели да победят „ унжучани “. Тези два района се намирали на стотици версти от центъра на съветските земи, представляващо пространство, което в тези времена можело да бъде наречено „ съветско “ само по простъпка. По реките Сухон и Юг, край крайбрежията на които се намирали тези градове, минавал Северо-двинският търговски път, за контрола над който си съперничали съветските княжества на новгородци, вятчани, владимирските князе и самите волжски българи. С нападението над Устюг и Унжу българите се опитвали да защитят личните си търговски ползи и въобще нямали желание да гълтам и асимилират тези северни градове-държави.
Защо единствено Муром и Рязан?
И по този начин. Освен „ устюжкия случай “ в средновековните хроники се споделя за пет военни похода на българите против Рус: 1088, 1107, 1155, 1184 и 1209 гг. При по-задълбочено вглеждане в тези войни, несъзнателно се набива на очи един любопитен подробност: съвсем всякога „ бохмитите “ (както наричали волжските българи съветските летописи) нападали единствено два съветски града, а точно Муром и Рязан. (Само през 1107 година те се опълчили против Суздал, само че това приключили печално за българите: бранителите на града избили целия боен отряд).
С какво привличали българсите воеводи тези два града в покрайнините на съветските земи? Отговор на този въпрос ни дава тайният консултант на астраханския губернатор В. Н. Татищев, който още през XVIII издига хипотезата, че всички епизоди от по този начин наречените „ български войни “ с Муром и Рязан не са били нищо повече от акт на отмъщение и принуждаване на Рус към съдействие.
И фактически – за първи път българите разорили Муром през 1088 година и това тяхно нахлуване било провокирано от бурния растеж на пиратството по реките Ока и Волга, в чиято основа лежали муромските „ ушкуйници “ (заб. прочие: новгородски пирати). Едва през 1155 година (след цели 67 г.) българите повторили нападението си в земите на Муром, навлизайки този път и в Рязанската земя. Тук следва да се означи, че Волжска България процъфтявала с помощта на оживената търговия по река Волга, а муромските и рязански пирати били сериозна опасност за страната на българите. Опустошавайки пограничните съветските княжества българите с дейностите си заявявали: „ Откажете се от пиратството! Каквото и да съумеете да заграбите, ние ще дойдем при вас и ще ви го отнемем “.
Наказателните интервенции работили отрезвяващо на буйните глави, по по-късно се появявало идващото потомство пирати и това налагало военните походи да се повторят. Затова през 1184 година българите подхванали едно от най-големите набези в историята против покрайните на североизточна Рус. Ето какво написа за това В. Н. Татищев: „ Българите Волжски, имайки непрестанна търговия с Бяла Рус, донасяли доста и жито, и разнообразни товари, и скъпи движимости, продавайки в градовете съветски по Волга и Ока; само че русите се събрали голям брой, скрито по Волга българските търговци грабили, а по-късно по Волга селата им и градовете разорявали “ (Татищев В. Н. История. Кн. 2, с. 248).
Писмени уведомления и отричането на съветската администрация
Поне в два от петте случая (през 1088 и 1184 гг.) българите документално уведомявали съветските князе за пиратските набези и се обръщали с молба да се вкара ред по водните пътища на плавателните съветски реки. През 1088 година те „ не получили администрация “, поради което след това организирали своето нахлуване. През 1184 година княз Всеволод III два пъти отхвърлил жалбите на „ басурманите “, казвайки, че Рязан и Муром не го слушат и заради това, по този начин да се каже, „ администрация “ над тях не може да провежда и по тази причина няма да преследва разбойниците по Волга. Така че и княз Всеволод Голямото гнездо също носи отговорност за разоряването на Муром от българската армия в края на XII век.
През 1209 година българите подхванали последния си углавен поход против Рязан. Силите, изпратени в поход, били оскъдни. Най-вероятно българите желали по-скоро да сплашат рязанци, в сравнение с фактически да провеждат взлом против добре укрепения град. Затова и не се стигнало до блокада, а когато българите незабавно почнали оттегляне, след тях тръгнал отряд на тисяцки (бел. прочие боен началник на градското опълчение, управляващ 10 стотни) Матвей Андреевич. В жестокия пердах край Кадом всички неудачи търсачи на правдивост били изцяло избити.
След този финален крах българите повече не повторили военните си походи, в опит да принудят Рус към комерсиално съдействие. А също така при започване на XIII век това към този момент било излишно: поради речните пирати взаимноизгодната търговия по Ока и горна Волга внезапно се съкратила, а след появяването на монголите в източна Европа въобще престанала.
Превод от съветски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев
Инфо: www.yandex.ru
